Много харесвам пайове с киселец. Струва ми се, че това е един от най-вкусните пълнежи в света. Но мразех да готвя такива пайове, защото сладкият пълнеж изтичаше и изгаряше по време на готвене. Пайовете ми се оказаха не много красиви и не толкова вкусни, колкото бих искал, с изтичане на пълнежа. Но баба ми винаги се оказваше страхотна: и красива, и вкусна. Един ден тя ме видя да правя плънка и ми обясни каква е грешката ми.
Какво направих грешно
Във всички рецепти, които срещнах, киселецът за плънката трябваше да се нареже предварително, да се поръси със захар и едва тогава да се пълнят пайовете. Това създаде два проблема. Едната - с течащ пълнеж, за която вече говорих. Второ, никога не съм успявал да сложа много киселец в пай, защото когато се нареже, той е доста обемен, ако сложите много, тогава прищипването на тестото е неудобно, а ако не е достатъчно, тогава котката извика готовия пай с пълнеж.
Моята грешка беше в рязането. Оказа се, че киселецът изобщо не е трябвало да се реже!
Технология на баба
Моята баба измива листата от киселец, изсушава ги и след това отрязва стъблата, тъй като са твърди и могат да пробият тестото. След това тя взема от 5 до 7 цели листа за един пай, нарежда ги едно върху друго, слага една чаена лъжичка захар в началото на листа и след това навива листата на руло като руло за пури. Захарта е сигурно увита в киселец. След това тя поставя това руло в центъра на заготовката под пая и защипва краищата на тестото. Всичко. След това паят може да се постави върху тава за печене или да се изпържи в тиган.
Когато започнах да използвам този метод, забравих за проблема с изтичащата плънка. Да, и готвенето на пайове по този начин е много по-бързо. Разбира се, беше необходима малко практика, за да станат кифличките плътни и да задържат добре захарта вътре, но след като ръката е пълна, работата е удоволствие.